HTML стандартът и употребата на този език

<strong> и <strong>HTML (Hypertext Markup Language) е език, който се използва за създаване на уеб документи. Той определя синтаксиса и разположението на елементите, които изграждат структурата на уеб документа. Всички елементи на уеб страници се идентифицират от специални инструкции за форматиране, които инструктират браузъра как да визуализира съдържанието(самите инструкции не се визуализират). Някои HTML инструкции за форматиране се използват за създаване на връзки към други документи – или локални, или намиращи се в мрежа като Интернет.

В тази публикация ще обърнем внимание в основния синтаксис на HTML – структура на документа, инструкции за форматиране и техните атрибути. Тук също така е обърнато внимание на добрия HTML стил.

HTML стандарт

HTML стандартът, както и всички други стандарти, свързани с мрежата, е разработен под зоркия поглед на World Wide Web Consortium (W3C). Стандартите, версиите и копията от новите предложения могат да бъдат намерени на адрес http://www.w3c.org – сайтът на консорциума.

HTML стандартът измина дълъг и труден път, за да достигне до настоящето си относително стабилно състояние. Още в началото съревнованието между по-големите уеб браузъри доведе до хаос от патентни инструкции за форматиране, HTML разширения и практики, които объркаха първоначалното предназначение на HTML с цел по-висок контрол над презентацията на страниците.

W3C затегна юздите със спецификацията на HTML 5. Тя обединява голяма част от инструкциите за форматиране, въведени от широко разпространените браузъри, които подобряват уеб функционалността. Също така официално обявява за обезценени инструкциите за форматиране, които се използват в общата практика, но не се придържат към приоритетите на езика за описание на форматирането на документ.

Отделяне на стила от съдържанието

Преди да се появи HTML съществуваше SGML (Standart Generalized Markup Language), който постави основите на система за описаване на документи чрез тяхната структура, а не чрез вида им. SGML представлява огромен набор от правила за развиване на езиците за описание на форматирането на документи като HTML. SGML е толкова всеобхватен, че HTML използва само малка част от възможностите му.

Издателите започнаха да съхраняват SGML версиите на своите документи, така че да могат да бъдат преобразувани за различен тип крайна употреба. Например текст, който е обозначен като заглавие, може да бъде форматиран по един начин, като крайният продукт е печатна книга и по друг начин за CD-ROM. Преимуществото е, че един изходен файл може да се използва, за да се създадат различни крайни продукти. Начинът, по който се интерпретира и визуализира зависи от крайната употреба.

Понеже HTML е едно приложение на системата от инструкции за форматиране SGML, принципът на разделяне на стиловата информация от структурата на документа се запазва и при него. Но през последните няколко години този идеал беше потъпкан чрез създаването на HTML инструкции за форматиране, кито съдържат явни стилови инструкции като инструкцията за форматиране .

Cascading Style Sheets отделят стиловата информация от съдържанието, като съхраняват цялата стилова информация в отделен документ.

HTML инструкции за форматиране

Елементите от спецификацията на HTML се обозначават посредством инструкции за форматиране. Всяка HTML инструкция за форматиране е съставена от нейното име, понякога следвано от изборен списък с атрибути, като всичко това е поставено в ъглови скоби <>. Нищо от съдържанието между скобите не се показва от браузъра. Името на инструкцията за форматиране обикновено е абревиатура на функцията на инструкцията. Атрибутите са свойства, които разширяват или подобряват функцията на инструкцията за форматиране.

В текущата спецификация името и атрибутите вътре в инструкцията за форматиране не се влияят от буквите, с които са написани т.е. няма значение дали ще използвате малки или главни букви те вършат еднаква работа- <strong> и <strong> (удебеляват шрифта).

Контейнери

Повечето HTML елементи и компоненти са контейнери, те имат начална инструкция за форматиране и крайна инструкция за форматиране. Текстът, ограден в инструкциите за форматиране ще следва техните указания. В следващия пример инструкциите за форматиране правят текста между тях курсивен:

<i>Курсивен текст</i>

Крайната инструкция за форматиране носи името на началната, но предшествано от наклонена черта “/”. Мислете за нея като за опция “изключи” на инструкцията за форматиране.

При някои инструкции за форматиране крайната инструкция се поставя по избор, понеже браузърът сам определя кога инструкцията е свършила. Тази практика е най-широко разпространена при инструкцията за форматиране <p>. Повечето браузъри автоматично поставят край на параграф, когато се натъкнат на нова начална инструкция за форматиране <p>. Обаче това не е позволено при всички инструкции за форматиране и не всички браузъри ще Ви простят ако по погрешка не включите крайната инструкция. Това е много важно при употребата ан Cascading Style Sheets във вашия документ. Новият XHTML стандарт също изисква затварянето на всички инструкции за форматиране.

Вграждане на HTML инструкции за форматиране

HTML елементите могат да се съдържат в други HTML елементи. Това се нарича вграждане и за да го извършите правилно трябва началото и краят на вътрешната инструкция за форматиране да се съдържат изцяло между началото и края на външната. В този пример е приложен получерен стил <b> към вече наклонен текст:

Ето го нашия вграден <b><i>елемент</i></b>.

Не е задължително вградените инструкции да се поставят непосредствено една до друга.

Една често допускана грешка е застъпването на инструкциите за форматиране. Вградени инструкции за форматиране трябва да се съдържат изцяло във външните инструкции за форматиране. Въпреки че една част от браузърите ще покажат съдържанието на документа, независимо от застъпването, друга част няма да го покажат. Затова е важно правилно да вграждате инструкциите за форматиране.